Да си (нелегален) чужденец в България (Bulgarisch)

Вече повече от 20 години след началото на прехода към демокрация посткомунистическата държава продължава по инерция да практикува репресивните полицейски стандарти от тоталитарното си минало и по отношение на мигрантите и търсещите убежище. Въпреки, че формално са ратифицирани почти всички международни конвенции и европейски предписания законът за чужденците и практиката на държавните учреждения влизат в разрез с правата на човека …

За Аревик чух на първата по рода си демонстрация в България в подкрепа на имигрантите, която се проведе една мартенска събота, 20 март 2010 г. пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци под наслова "Няма нелегални хора".
На демонстрацията пред дома в Бусманци имаше около 50-тина души - активисти от Федерацията на анархистите в България (ФАБ), от "Анархосъпротива", адвокати, приятели на задържани в центъра, блогъри, граждани. Протестът беше проведен с разрешение, надлежно взето от Инициативен комитет и ФАБ. Въпреки разпратената официално информация, на демонстрацията нямаше фоторепортери, телевизии и преса.

Затворът като дом

Според Джавет Нури, афганистанецът, който за пръв път постави темата "Бусманци" в публичното пространство с гладните си стачки и с опита си да се самозапали вътре в дома, този първи протест в солидарност със задържаните е важен знак от страна на иначе безразличната българска общественост. Самият Джавет остава съпричастен към задържаните вътре и ги подкрепя - този път от вън.

Домът в Бусманци официално не носи името затвор. Между решетките, които обаче са поставени на всеки прозорец в дома, се виждат задържаните вътре чужденци с ленти с надпис "Freedom" на главите да протягат снимки на своите деца, близки и родини. Върху разпънати чаршафи се четяха спонтанно направени надписи като "Свобода" и "Human Rights". От дома си можем да излизаме когато пожелаем, а от домът в Бусманци?

Действие първо: От Ереван до Монтана

За Аревик – арменка на 22 години, дошла напълно легално с виза и съответна покана през 2009 г. в България - Бусманци внезапно се оказва настояще с плашещата перспектива за депортация и трайни последици в бъдеще време.

Аревик Шмавонян се запознава с Давид Артюнян в интернет преди около 5 години. Аревик е от Ереван (Армения), а Давид от … Монтана (България).

Семейството на Давид идва в България през 1993 г., когато той е само на 6 години. Давид израства в България, учи в България, живее в България. Сега е на 23 години. Всичко е нормално до момента, в който на арменското семейство, постоянно пребиващо в страната с легален статут, не му се налага да поднови този статут.

През 2001 година семейство Артюнян урежда статута си според закона – майката, бащата и дъщерята. С едно изключение – синът Давид, още непълнолетен. Давид остава без документ за самоличност, тъй като при допитването до посолството на Армения получава отказ, тъй като подлежи на военна служба в Армения, макар че тогава е едва на 14 години.

Без документи Давид не може да следва и да работи легално. Без документи той не може да пътува за Армения, за да види на живо своята приятелка, за която след 5 години заедно, макар и виртуално, е сигурен, че е Любовта на живота му. Ако го направи, тя ще вижда Аревик само по време на свижданията в арменската казарма.

Без документи Давид не може … и да се ожени легално за любимата си жена в България, където живее от шестгодишен вече близо 20 години.

Действие второ: От Монтана до Бусманци

Проблемът става сериозен след срещата на Давид и Аревик в реалността. Аревик идва в България по покана на родителите на Давид през 2009 г. Бързо става ясно: Младите са щастливи, че са се намерили. Аревик иска да живее с Давид, Давид иска да живее с Аревик, връзката започнала във виртуалното пространство търси своето място. Давид не може да пътува за Армения, защото няма документи, а цялото му семейство живее почти 20 години в България. Приемат Аревик като своя дъщеря.

Аревик решава да се регистрира в Агенцията като търсеща статут, Давид също решава да направи това, за да ,прекрати нелегалното си съществувание в България, където е израснал.

Получават отказ. На Аревик е дадена бележка за 14 дена, с която тя да може да се движи в България. Срокът в бележката изтича на 24 март 2010 г. На 9 март получава призовка да се яви в областната дирекция "Миграция" на МВР в Монтана. После я отвеждат в дома в Бусманци.

Ромео и Жулиета - миграционен дубъл, ХХI век

Първото интервю пред българска медия на Аревик носи изненада. Същият ден Аревик си е направила тест за бременност. Положителен. Споделя с нас този щастлив момент в живота си. Аревик мечтае само за едно: "Искам бебенцето да се роди там, където е баща му. Да сме заедно, когато то се ражда. Където и да било …". Давид заявява: "Единственото, което искам и мечтая, е да сме заедно двамата с Аревик. Даже да сме двамата в Бусманци …" (Хоризонт 24 март 2010 г., БНР).

Над казуса Аревик стои дебелата сянка на рестриктивния рефлекс на институциите, въпреки че заедно с адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти Аревик обжалва всяко едно от решенията.

Направено е всичко, което е предвидено от правна гледна точка – органите са сезирани с молби, но законът е такъв, че от тяхната свободна преценка зависи какво ще отговорят. Втората молба на Аревик пред ДАБ с новото обстоятелство на нейната бременност е подадена на 30 март 2010.

Съдът в Монтана отхвърля жалбата срещу принудителното настаняване на Аревик в Бусманци, въпреки че в молбата на Аревик до Областната дирекция на МВР в Монтана за приемане на ново доказателство е приложен документ – медицинско направление от 3.04.2010, с който болницата в МВР изпраща в АГ "Майчин дом" Аревик Шмавонян, с недвусмисленото "тъй като жената е бременна". Според Валерия Иларева от това решение на съда обезпокоително личи основно неразбиране на условията за налагането на тази мярка "принудително настаняване" като крайна и по изключение: съдията се позовава на текста в закона, че щом има заповед за принудително отвеждане до границата, не можело да се иска налагане на по-лека мярка.

Румен Геловски, началник на регистрационно-приемателния център в София към Държавната агенция за бежанците потвърди пред "Хоризонт", че на 30 март 2010 г. е регистрирана втората молба от Аревик за получаване на статут на закрила. Самата регистрация на молбата й би трябвало да отмени вече съществуващата заповед за принудително отвеждане до границата и депортирането й. А съответно да преосмисли и задържането й в Бусманци. Само че, още от 1 април има решение на агенцията по молбата на Аревик. То е отново отрицателно за Аревик. Връчено е на Аревик вътре в дома в Бусманци на 13 април 2010г. Аревик може да обжалва в седемдневен срок пред административния съд, а ако съдът приеме за основателна нейната жалба срещу отказа на ДАБ, процедурата ще се върне отново в Агенцията за бежанците, където обаче решението отново може да е същото, нали хората там ще защитават своето решение, своята компетентност и своя прочит на закона.

Отвъд професионалните терминологии един въпрос увисва, и то не само в нашенската правна практика - въпросът за т. наречените хуманитарни обстоятелства при търсенето на закрила.Това не пречи да опитаме да го поставим и то не на формалния език на правото, или още по-малко на медицината, а съвсем човешки.

Общественият натиск.

Малко след излъчванията на радиоинтервютата с Аревик и Давид реагира блогосферата. Блогът на Светла Енчева инициира писането на писма до МВР - Монтана за осбовождаването на Аревик от Бусманци. Реагираха и телевизиите с репортажи. Създаде се група "Да спасим Аревик" във Фейсбук.

Информацията по случая Аревик и Давид захрани наново подписката "За регулиране статута на нелегалните имигранти в България" иницирана от Правната клиника за бежанци и имигранти, Фондация "Център за правна помощ - Глас в България" и Гражданска инициатива "Справедливост 21".

Реагираха и арменските организации в България. Председателят на младежката секция на Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган" Виктор Баръмов потвърди, че съюзът е разглеждал сложната ситуация на Давид и Аревик на заседание на управителния си съвет и намира, че вероятно става дума и за правен вакуум в законите, свързани с подобни парадоксални случаи на хора, които живеят повече от двадесет години в България, но остават нелегализирани, защото в организацията имат доста подобни примери.

Според госпожа Марти Топакбашиян, председател на координационния съвет на Арменските общности в България, този случай е пореден пример за трудното разграничаване между юридическо и хуманно мислене при прочита на законите.

Вероятно случаят "Давид - Аревик" ще усили не само дебата за промени в Закона за чужденците, но и за ратификация на конвенциите от международното хуманитарно право, които уреждат въпроси като този, а досега не са намерили място в нашето законодателство.

Също толкова драматичен е въпросът с останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход. Задържането им зад решетки в дома в Бусманци или ежедневната подписка в районните управления на МВР са квази решения, които водят до изключването им от нормалния живот и фактически до това да бъдат тласкани към криминализация, защото всичко легално им е отказано …

А сега накъде?

Развръзката предстои. Вече след решението на ДАБ "топката" отива към областната дирекция на МВР - Монтана, защото Директорът на ОД на МВР - Монтана е издал заповедта за принудително отвеждане до границата на Аревик и съответно той има правомощия да издаде заповед за отлагане на изпълнението й поради това, че Аревик може да не е в състояние да пътува или поради това, че тя обжалва решението за отказ на Държавната агенция за бежанците.

Топката е в административния съд, който ще гледа жалбата на Аревик срещу решението на ДАБ … Топката е и в градината на Обмудсмана, до който миналата година Давид адресира писмо. И получава поредния нерадващ го отговор "да уреди документите си с родината Армения". "Родина", който той вижда за последно като шестгодишен. Обмудсманът в момента се замисля върху промени в Закона за чужденците, които да гарантират по-сериозно прилагане на практики, които да отговарят на Европейската конвенция за човешките права.

Случаят "Давид" е още един уникален пример за необходимостта от регулиране на статута на чужденците, които от години живеят в правен вакуум в България, без документи и право на образование и работа. Това е и смисълът на петицията за такава промяна в Закона за чужденците, която да разреши "постоянно пребиваване на нелегалните имигранти в България, които пребивават в страната поне три години и имат работодател, който е готов да сключи трудов договор, както и издаване на документи на останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход".

Случаят Давид е истинското изпитание пред прочита на законите и международните гаранции за човешките права.

От това дали Давид и Аревик ще останат в България или любовта им през стените на Бусманци ще се пренесе до стените на някое военно поделение в Армения, ще зависи отговорът на въпроса – дали обществото и държавата ни са достатъчно зрели в своята хуманност … когато са вече формално демократични и европейски признати.